Дванайсетте заповеди към родителите
Дванайсетте заповеди към родителите от "Изкуството да бъдеш родител" на д-р Фицхю Додсън:
1. Не унижавайте детето си.
Когато възкликваме: „Как можа да го измислиш!" или „Ама че си идиот!" или „За нищо не те бива!", ние нараняваме себепредставата на детето си.
2. Не прибягвайте до заплахи.
Заплахите отслабват представата за себе си. Казваме: „Ако още веднъж направиш това, мисли му!" или „Ако пак у
дариш брат си, мама така ще те напляска, че ще има дълго да го помниш!" Всеки път, когато заплашваме детето, ние го учим да се чувства неуютно, да се бои от нас и да ни мрази. Заплахите имат отрицателен психологически ефект върху детето. Което не означава, че е лошо да му налагаме някои ограничения. Майките често разбират погрешно въпроса със заплахите и решават, че на детето никога не бива да се казва „не".
Напротив. Когато детето премине границите и ви се наложи да го спрете, направете го. Но не го уведомявайте предварително какво ще му се случи, ако не слуша. Заплахите се отнасят до бъдещето, а децата живеят в настоящето. Заплахата няма ефект върху бъдещото поведение.
3. Не корумпирайте детето си.
Най-невероятното „корумпиране" на дете, с което лично съм се сблъсквал, е случаят с онзи баща, който бе обещал на петнайсетгодишния си син, че ще му купи порше, ако завърши гимназия със средна оценка „добър". Ефектът от подобно обещание е, че мотивациите на детето се изместват отвътре навън. Вместо да учи за собствено удовлетворение и за обогатяване на себепредставата си с нови знания, то се старае единствено заради чисто външната награда. -
Ако се намирате в магазина или в супермаркета, където майките пазаруват с малките си деца, ще чуете как първите дават, а вторите приемат най-разнообразни обещания за награда, които са си чисти „подкупи". Детето нервира майка си, като взима разни пакети и кутии и разбърква рафтовете. Изтощената майка му обещава: „Ако си послушен и не пипаш нищо, ще ти купя една играчка." Подобно обещание е идеалният начин да го научи да шантажира другите и най-напред нея самата. А това никак не е полезно нито за добрата себепредстава на детето, нито за превръщането му в самодисциплиниран индивид, който уважава чуждите права.
4. Не изтръгвайте насила добрите решения.
Да разгледаме заедно следната сцена. Малкият Уили е извършил нещо лошо. Мама кипва и му казва: „Обещай ми друг път да не правиш така!" Уили хитро се съгласява. Не минава и половин час, и простъпката се повтаря. Много ядосана, мама едва прикрива гнева си и обвинително възкликва: „Но, Уили, нали ми обеща!", без да знае, че за децата обещанията нямат никакъв смисъл. Обещанието, както и сестра му - заплахата, се отнасят до бъдещето. А малките деца живеят в настоящето. Ако детето е по-чувствително, изтръгнатото от него обещание само ще го накара да се чувства виновно, задето не го е изпълнило. Или, ако не е особено чувствително, ще го научи да бъде цинично и да замества истинската промяна в поведението си с голи думи.
5. Не закриляйте детето си прекалено.
Свръхзакрилата подкопава представата за себе си. Когато майката прекалено закриля детето си, тя го научава на следното: „Ти не можеш да направиш кой знае какво сам. Трябва непрекъснато да бъда наблизо и да се грижа за теб." Повечето родители като че ли твърде малко се доверяват на децата си. А девизът им би следвало да бъде: „Никога да не върша вместо детето онова, което то може да свърши без чужда помощ".
6. Не бъдете многословни.
За детето дългите речи означават: „Не си способно да разбереш тия неща, затова по-добре слушай какво ти говоря." Цитираните по-долу забележки добре показват как реагират децата на родителското красноречие. Веднъж едно петгодишно хлапе попитало баща си: „Татко, защо винаги ми отговаряш толкова дълго, след като аз ти задавам толкова кратък въпрос?"
Друго дете на същата възраст хванали да заплашва свое другарче от детското училище с думите: „Ще те набия, ще те нарежа на парчета, ще ти обясня аз на тебе!"
7. Не изисквайте сляпо и незабавно подчинение.
Да предположим, че съпругът ви каже: „Скъпа, зарежи това, което правиш, и веднага ми донеси чаша кафе!" Мисля, че no-скоро ще ви се прище да му хвърлите чашата в лицето. Е, вашето дете изпитва същото чувство, когато поискате от него веднага да прекрати играта, която го е погълнала, и да изпълни нареждането ви.
Дайте на детето време да реагира. Уведомете го: „Джими, след десет минути ще обядваме." Доставете му удоволствието да помърмори малко, преди да се отзове: „Ийй, мамо, веднага ли трябва да спра да играя?" Незабавното подчинение би подхождало на кукла на конци или на гражданин на тоталитарна държава, но не може да фигурира в нашия педагогически репертоар, ако искаме да възпитаме свободни индивиди, способни на самодисциплина.
8. Не глезете детето и не бъдете прекалено снизходителни към него.
Глезенето на детето и изпълняването на всичките му молби довежда до това, което много родители наричат „развалям". Всъщност родител, който лесно отстъпва на детето си, се бои да му каже „не", да прояви твърдост по отношение на вече определените граници, като по този начин създава у него впечатлението, че всички правила са разтегливи и че е достатъчно да понапъне малко, за да поддадат. Това може и да върши работа в семейната клетка, но готви на детето мъчително пробуждане при съприкосновението му със света. Когато позволяваме на децата си прекалено много, ние зачеркваме шансовете им един ден да станат оправни, независими и способни на самодисциплина.
9. Бъдете последователни в налагането на правила и закони.
Ако в понеделник майката безгрижно прощава всичко на детето, но наказва същите грешки във вторник, ефектът ще бъде като при автомобилиста, за когото червеният светофар днес означава „премини", а утре - „спри". Детето има нужда от еднакво отношение и поне минимална сигурност за онова, което се очаква от него.
10. Не въвеждайте правила, несъобразени с възрастта на детето.
Не очаквайте от двегодишно дете да се подчинява като петгодишно - така само ще пробудите у него неприятно чувство и омраза към вас. Изисквайки зряло поведение, на което то не е способно, вие спъвате развитието на представата му за себе си.
11. Избягвайте назидателното и обвинителното поведение.
Четенето на морал и обвиненията са залог за лоша себе-представа. Метод за приучване към дисциплина, който кара детето да се чувства виновно, му изпраща на практика следното послание: „Това, което извърши, е много лошо. Ти не си добро дете. Как можа да сториш такова нещо на мамчето, което прави всичко за теб?"
Следващия път, когато решите да четете морал на дете под шест години, по-добре му дръпнете една малка реч на испански или на немски или просто изломотете нещо неразбрано. Ще има същия ефект като конско евангелие на родния му език. И, разбира се, изобщо няма да му създаде усещането, че е сбъркало в нещо.
Всеки ден десетки хиляди упреци биват отправяни от родителите към нещастните им деца. Ако можехме да скрием магнетофони навсякъде и да запишем тази канонада от хули, майките щяха да са поразени от приказките си. Лентата би възпроизвела всичките им проповеди, крясъци, нападки, унизителни забележки и оскърбления.
У детето, подложено на такъв словесен обстрел, се забелязва интересно явление. Ушите му се запушват. То прибягва до единствената защита, с която разполага, за да парира водопада от думи. Но тъй като не може „да изключи звука" напълно, мозъкът му все пак регистрира, и то много добре, пропукването на себепредставата му.
Словесното неодобрение влияе много слабо върху поведението на детето. То само подкопава представата му за себе си.
12. Не давайте заповеди, ако не възнамерявате да изискате изпълнението им.
Ето една класическа сцена. Майката казва на детето си: „Не се катери на стола." Детето продължава да се катери. „Ри-
чард, нали ти казах да не се катериш на стола!" Детето не й обръща внимание. „Ричард, чуваш ли? Току-що ти казах да не се катериш на този стол!" Ричард все така се прави на глух и майката се предава. Така тя го научава да не се съобразява със заповедите и нарежданията й. За да избегнете този вид отрицателно възпитание, не изисквайте нищо, не заповядвайте нищо, ако не сте решени да се наложите.
Ще възпитаме ли „дете за пример"? Надявам се, че не. Мен лично, като психолог, не ме привличат особено „децата за пример". Детето за пример нито е щастливо, нито е дисциплинирано. То ни показва само една фасада. Насилили са го да спазва външно приличие, но вътре в него цари афективен и емоционален смут. Случи ли ни се да видим шестгодишно дете, което е винаги спокойно и почтително, никога не се бунтува и не се изплъзва от родителския контрол, изпълнява с удоволствие и без да протестира всички изисквания на възрастните, дете, на което никой никога не вдъхва отрицателни чувства, което не проявява интерес към секса, не лъже, не бие брат си или сестра си, нито другарчетата си, дете добродетелно, алтруистично, с високи морални принципи, съзнателно, чистоплътно, уважаващо чуждата собственост, това би ознавало, че си нямаме работа с дете. Че пред нас е същество, принудено да бъде миниатюрен възрастен в телесната обвивка на дете.
Когато приучваме децата си на дисцилина и ги насочваме към крайната цел - самодисциплината, нека никога не забравяме, че те са още деца. Методите ни на дисциплиниране трябва да канализират динамизма на детството така, че да се разгърне по-късно, без да нарушава възприетите социални норми. Но те никога не бива да заличават онази жизненост, която кара децата ни да действат, както им е присъщо.
Напротив. Когато детето премине границите и ви се наложи да го спрете, направете го. Но не го уведомявайте предварително какво ще му се случи, ако не слуша. Заплахите се отнасят до бъдещето, а децата живеят в настоящето. Заплахата няма ефект върху бъдещото поведение.
3. Не корумпирайте детето си.
Най-невероятното „корумпиране" на дете, с което лично съм се сблъсквал, е случаят с онзи баща, който бе обещал на петнайсетгодишния си син, че ще му купи порше, ако завърши гимназия със средна оценка „добър". Ефектът от подобно обещание е, че мотивациите на детето се изместват отвътре навън. Вместо да учи за собствено удовлетворение и за обогатяване на себепредставата си с нови знания, то се старае единствено заради чисто външната награда. -
Ако се намирате в магазина или в супермаркета, където майките пазаруват с малките си деца, ще чуете как първите дават, а вторите приемат най-разнообразни обещания за награда, които са си чисти „подкупи". Детето нервира майка си, като взима разни пакети и кутии и разбърква рафтовете. Изтощената майка му обещава: „Ако си послушен и не пипаш нищо, ще ти купя една играчка." Подобно обещание е идеалният начин да го научи да шантажира другите и най-напред нея самата. А това никак не е полезно нито за добрата себепредстава на детето, нито за превръщането му в самодисциплиниран индивид, който уважава чуждите права.
4. Не изтръгвайте насила добрите решения.
Да разгледаме заедно следната сцена. Малкият Уили е извършил нещо лошо. Мама кипва и му казва: „Обещай ми друг път да не правиш така!" Уили хитро се съгласява. Не минава и половин час, и простъпката се повтаря. Много ядосана, мама едва прикрива гнева си и обвинително възкликва: „Но, Уили, нали ми обеща!", без да знае, че за децата обещанията нямат никакъв смисъл. Обещанието, както и сестра му - заплахата, се отнасят до бъдещето. А малките деца живеят в настоящето. Ако детето е по-чувствително, изтръгнатото от него обещание само ще го накара да се чувства виновно, задето не го е изпълнило. Или, ако не е особено чувствително, ще го научи да бъде цинично и да замества истинската промяна в поведението си с голи думи.
5. Не закриляйте детето си прекалено.
Свръхзакрилата подкопава представата за себе си. Когато майката прекалено закриля детето си, тя го научава на следното: „Ти не можеш да направиш кой знае какво сам. Трябва непрекъснато да бъда наблизо и да се грижа за теб." Повечето родители като че ли твърде малко се доверяват на децата си. А девизът им би следвало да бъде: „Никога да не върша вместо детето онова, което то може да свърши без чужда помощ".
6. Не бъдете многословни.
За детето дългите речи означават: „Не си способно да разбереш тия неща, затова по-добре слушай какво ти говоря." Цитираните по-долу забележки добре показват как реагират децата на родителското красноречие. Веднъж едно петгодишно хлапе попитало баща си: „Татко, защо винаги ми отговаряш толкова дълго, след като аз ти задавам толкова кратък въпрос?"
Друго дете на същата възраст хванали да заплашва свое другарче от детското училище с думите: „Ще те набия, ще те нарежа на парчета, ще ти обясня аз на тебе!"
7. Не изисквайте сляпо и незабавно подчинение.
Да предположим, че съпругът ви каже: „Скъпа, зарежи това, което правиш, и веднага ми донеси чаша кафе!" Мисля, че no-скоро ще ви се прище да му хвърлите чашата в лицето. Е, вашето дете изпитва същото чувство, когато поискате от него веднага да прекрати играта, която го е погълнала, и да изпълни нареждането ви.
Дайте на детето време да реагира. Уведомете го: „Джими, след десет минути ще обядваме." Доставете му удоволствието да помърмори малко, преди да се отзове: „Ийй, мамо, веднага ли трябва да спра да играя?" Незабавното подчинение би подхождало на кукла на конци или на гражданин на тоталитарна държава, но не може да фигурира в нашия педагогически репертоар, ако искаме да възпитаме свободни индивиди, способни на самодисциплина.
8. Не глезете детето и не бъдете прекалено снизходителни към него.
Глезенето на детето и изпълняването на всичките му молби довежда до това, което много родители наричат „развалям". Всъщност родител, който лесно отстъпва на детето си, се бои да му каже „не", да прояви твърдост по отношение на вече определените граници, като по този начин създава у него впечатлението, че всички правила са разтегливи и че е достатъчно да понапъне малко, за да поддадат. Това може и да върши работа в семейната клетка, но готви на детето мъчително пробуждане при съприкосновението му със света. Когато позволяваме на децата си прекалено много, ние зачеркваме шансовете им един ден да станат оправни, независими и способни на самодисциплина.
9. Бъдете последователни в налагането на правила и закони.
Ако в понеделник майката безгрижно прощава всичко на детето, но наказва същите грешки във вторник, ефектът ще бъде като при автомобилиста, за когото червеният светофар днес означава „премини", а утре - „спри". Детето има нужда от еднакво отношение и поне минимална сигурност за онова, което се очаква от него.
10. Не въвеждайте правила, несъобразени с възрастта на детето.
Не очаквайте от двегодишно дете да се подчинява като петгодишно - така само ще пробудите у него неприятно чувство и омраза към вас. Изисквайки зряло поведение, на което то не е способно, вие спъвате развитието на представата му за себе си.
11. Избягвайте назидателното и обвинителното поведение.
Четенето на морал и обвиненията са залог за лоша себе-представа. Метод за приучване към дисциплина, който кара детето да се чувства виновно, му изпраща на практика следното послание: „Това, което извърши, е много лошо. Ти не си добро дете. Как можа да сториш такова нещо на мамчето, което прави всичко за теб?"
Следващия път, когато решите да четете морал на дете под шест години, по-добре му дръпнете една малка реч на испански или на немски или просто изломотете нещо неразбрано. Ще има същия ефект като конско евангелие на родния му език. И, разбира се, изобщо няма да му създаде усещането, че е сбъркало в нещо.
Всеки ден десетки хиляди упреци биват отправяни от родителите към нещастните им деца. Ако можехме да скрием магнетофони навсякъде и да запишем тази канонада от хули, майките щяха да са поразени от приказките си. Лентата би възпроизвела всичките им проповеди, крясъци, нападки, унизителни забележки и оскърбления.
У детето, подложено на такъв словесен обстрел, се забелязва интересно явление. Ушите му се запушват. То прибягва до единствената защита, с която разполага, за да парира водопада от думи. Но тъй като не може „да изключи звука" напълно, мозъкът му все пак регистрира, и то много добре, пропукването на себепредставата му.
Словесното неодобрение влияе много слабо върху поведението на детето. То само подкопава представата му за себе си.
12. Не давайте заповеди, ако не възнамерявате да изискате изпълнението им.
Ето една класическа сцена. Майката казва на детето си: „Не се катери на стола." Детето продължава да се катери. „Ри-
чард, нали ти казах да не се катериш на стола!" Детето не й обръща внимание. „Ричард, чуваш ли? Току-що ти казах да не се катериш на този стол!" Ричард все така се прави на глух и майката се предава. Така тя го научава да не се съобразява със заповедите и нарежданията й. За да избегнете този вид отрицателно възпитание, не изисквайте нищо, не заповядвайте нищо, ако не сте решени да се наложите.
Ще възпитаме ли „дете за пример"? Надявам се, че не. Мен лично, като психолог, не ме привличат особено „децата за пример". Детето за пример нито е щастливо, нито е дисциплинирано. То ни показва само една фасада. Насилили са го да спазва външно приличие, но вътре в него цари афективен и емоционален смут. Случи ли ни се да видим шестгодишно дете, което е винаги спокойно и почтително, никога не се бунтува и не се изплъзва от родителския контрол, изпълнява с удоволствие и без да протестира всички изисквания на възрастните, дете, на което никой никога не вдъхва отрицателни чувства, което не проявява интерес към секса, не лъже, не бие брат си или сестра си, нито другарчетата си, дете добродетелно, алтруистично, с високи морални принципи, съзнателно, чистоплътно, уважаващо чуждата собственост, това би ознавало, че си нямаме работа с дете. Че пред нас е същество, принудено да бъде миниатюрен възрастен в телесната обвивка на дете.
Когато приучваме децата си на дисцилина и ги насочваме към крайната цел - самодисциплината, нека никога не забравяме, че те са още деца. Методите ни на дисциплиниране трябва да канализират динамизма на детството така, че да се разгърне по-късно, без да нарушава възприетите социални норми. Но те никога не бива да заличават онази жизненост, която кара децата ни да действат, както им е присъщо.
