Начинът, по който се грижите за детето си ви причислява към една от четирите категории родители, които психолозите са обособили. Подходът към родителските задължения оказва голямо влиявие върху детето и това как то се превръща във възрастен. Вашето поведение може както да увеличи, така и да намали шанса за успехи и развитие на лидерски потенциал у детето в бъдеще.

АВТОРИТАРНО РОДИТЕЛСТВО

Характеризира се със стриктно определяне на правилата, доминация на родителското тяло и строг контрол. Авторитарните родители често наказват децата си. Изследванията показват, че при такива родители в тийнейджърска възраст у подрастващите се забелязва липса на комуникативност и някои социални умения, съществено важни за превръщането на едно дете в лидер. Още повече, децата отгледани от авторитарни родители, проявяват склонност да станат такива сами по себе си, както в личните си отношения, така и в семействата си в последствие.

НЕБРЕЖНО РОДИТЕЛСТВО

То се наблюдава, когато родителите не са силно ангажирани в ролята си на такива. Те прекарват малко време с децата си и са щастливи да оставят “отглеждането” на видео игрите и телевизията. Децата на такива родители често имат проблем да следват правила тъй като не са се сблъсквали с много такива по време на своето възпитание. Тази група деца има проблем с поведението си поради липса на самоконтрол, комуникативните умения също е възможно да не се развият напълно.

СНИЗХОДИТЕЛНО РОДИТЕЛСТВО

Характеризира се с грижовно родителство, което осигурява топлина и взаимодейства с детето. Поведението тип “всичко е позволено” обаче, е често срещано и родителите се превръщат в приятели на децата си, при което губят авторитет. Този стил на отглеждане в повечето случаи води до развиване на по-високи нива на креативност, но ниско ниво на самоконтрол. Това може да създаде едностранни междуличностни взаимоотношения, в които децата са по-склонни да вземат, отколкото да дават.

АВТОРИТЕТНО РОДИТЕЛСТВО

Смята се за златен стандарт. Авторитетните родители насърчават децата си да бъдат независими, но им поставят ограничения, когато е необходимо. Дисциплината се прилага, но по ненаказателен начин, а с подкрепящ подход. Най-често този тип родители дават все по-голяма и по-голяма независимост на детето във времето, което води до по-високо ниво на увереност и шанс да се развие лидерски потенциал. Социалните умения, самоконтролът и самостоятелността са силно развити, а тези качества превръщат индивида в пълноценен партньор и добър лидер.

За конкретните действия, които родителят трябва да предприеме, за да превърне детето в лидер, очаквайте следваща статия.